Ще сложа закачалките в банята, ама друг път. Ще поправя вратичките на гардероба, ама друг път. Ще сменим обзавеждането в кухнята, ама друг път. Ще ти купя стол, ама друг път. И това „друг път” в повечето случаи означава отлагане не с дни, не с месеци, а с години. За закачалките чаках две години, а за гардероба – десет. Смяната на кухненското обзавеждане организирах сама: направих чертеж на кухнята, занесох го в магазина за мебели, поръчах ги и вкъщи дойде човек, който ги монтира.

Само онази жена, чийто мъж също като моя живее с девиза: „Никой не може да ти даде онова, което аз мога да ти обещая”, би могла да ме разбере и да ми съчувства.

Вчера купихме жадувания тежък въртящ се стол – старият е напълно амортизиран, а моята работа изисква да седя удобно, докато пиша.

Беше късно и мъжът ми каза, че е уморен, но утре като се събудел, първата му работа щяла да бъде да монтира стола. Защо ли не бях изненадана, когато станах (като никога се успах) и видях неразопакования кашон, а мъжът ми вече беше излязъл от къщи? Ами защо - защото обещанията по правило не се изпълняват, или се изпълняват с кански усилия и напомняния от моя страна, заради което нерядко губя усещането за жена. А пък за дама да не говорим...

Хванах кашона, изсипах върху пода частите на стола, ориентирах се по картинката как е сглобен и по пътя на пробата и грешката успях да го монтирам. Разбира се, сдобивайки се с няколко мазола по безобразно нежните ми пръсти.

Сега пиша, седейки удобно върху новата придобивка, и понеже съм твърд привърженик на изпълнените обещания и на точните правила, взех мъдрото и справедливо решение, че след като аз върша мъжката работа, женската работа вече ще върши мъжът ми. Когато той се появи, ще му съобщя, че има да изпере, да просне дрехите, да изглади, да сготви, да измие чиниите, да почисти, да подреди къщата и ред други неща, защото аз повече нищо няма да пипна.

И ще изпълня обещанието си не друг път, а днес!

Много хубаво обещание.:):):) Само как ще реагираш, когато мъж ти загори тенджерата или боядиса прането? Сигурна съм, че тези 2 неща ще ги постигне без мого труд.:):):) Но иначе ти стискам палци за начинанието. Ти може и да изпълниш обещанието, ама той как ще се справи е направо въпрос с повишена трудност. Затова внимавай какво си обещаваш. :):):)

Когато стане - разкажи. Аз не успях. Когато си купих и занесох в къщи чук, защото нямаше с какво да забия един пирон при нужда, той каза, че съм го купила, за да го убия. :-)))

Някои обещания се изпълняват много трудно, но човек не трябва да се отказва. Преди малко той се прибра и първото, което ми каза и което ме накара да подскоча, беше, че иска да сложи в пералнята една ужасно мръсна фланелка заедно с бельото, обяснявайки ми, че тя не е мръсна, а само напрашена.

Сега чисти.

С теб сме от един отбор! Разбирам и съчувствам! Ще споделя по-нататък дали съм успяла.