В събота се подстригах, а в неделя боядисах косата си в ирландско червено. Май червеният цвят ми стои по-добре от безличното русо, с което природата ме е дарила, понеже контрастира с бялата ми кожа, а биреният цвят на очите ми стана още по-светъл и по-жълт.

Преди седмица си купих дълга лятна рокля на големи червени, оранжеви и жълти цветя заради двете продавачки, които горещо ме уверяваха, че страшно ми била отивала. Честно казано, не можех да се възприема с нея. Някак ми циганееше, но все пак я купих.

Изпрах я, изгладих я и всеки ден се питах дали да я облека, а после се отказвах, понеже се боя, че не изглеждам добре в рокля. Години наред нося само панталони с всякакви дължини, много рядко обличам къси поли, а рокли в гардероба си изобщо нямам.

В понеделник си дадох сметка, че ако все така отлагам да се сложа в роклята, скоро ще застудее и няма да мога да я нося. А любопитството започваше да ме гризе и аз реших да рискувам. Смело и безотговорно я облякох. За да съм в тон с цветовете й, си сложих оранжево червило на устните, оранжев лак на ноктите и в този "огнен" вид излязох от къщи.

Още в метрото усетих, че привличам погледите на хората с ярките окраски по себе си. Казах си, че както и да ме възприемат, днес ще трябва да издържа до края на деня с несвойствената за мен одежда. Успокоих се малко по-късно, когато няколко мои познати ми направиха комплимент за новата дреха. 

Вечерта имах среща с колежка и с нейна приятелка. Побъбрихме сладко на хапка и пийка в един китайски ресторант, после се разделихме и аз си взех автобуса.

Странно са конструирани автобуси като този. В задната си част, почти до тавана, имат един ред седалки, до който се стига с изкатерване на три високи стъпала. Заради неудобното изкачване само там имаше свободни места. 

Каква ли гледка съм била, набирайки се нагоре с дългата до глезените рокля и с двете големи чанти? Седнах и на следващата спирка се качи някаква жена, която носеше палма с височината на автобуса.



Картинката пред очите ми придоби сюрреалистичен оттенък. Листата на палмата закриваха част от полезрението ми, а на заден план оживено разговаряха семейство мургави пътници. Не, тук място за чудене няма, като се има предвид, че живея в краен софийски квартал, към който пътувахме всички. 

Напъхах слушалките в ушите си, за да се самоизключа от гледката, която не ми носи естетическа наслада за разлика от музиката. Пуснах си класика в рок обработка на макс и въображението ми ме пренесе към други, по-красиви места... 

Полека-лека автобусът се поопразни.

На спирката преди моята се качи някакъв мъж. Слизайки от високото, без да искам го закачих с едната си чанта и веднага му се извиних. Не си извадих слушалките и не чух какво отговори, но по кимването му разбрах, че е приел извинението.

Беше хубавец и ми мина през ума, че, кой знае - може да си помисли, че нарочно го закачам. След такива мъже търчат тълпи нахални жени и без капка достойнство просят внимание. Хвана ме малко яд, че може погрешно да съм причислена към тази група, и заех сериозно изражение, за да покажа, че нямам никакво отношение към него.

Автобусът спря и отвори вратите. Първо слезе мъжът, обърна се към мен и най-неочаквано ми подаде ръка. Спонтанно посегнах към нея, хванах я, а той ми помогна да сляза. Бях изненадана от жеста и сърдечно благодарих на човека. Не чух какво отговори, защото музиката продължаваше да кънти в ушите ми. 

Обърнах се и тръгнах по улицата, потънала в мисли за мига с докосването на двете човешки ръце. За това как подадената ръка на непознат човек те кара моментално я поемеш, без да се замисляш. Една напълно естествена човешка реакция. 

После се запитах защо непознатият постъпи по този необичаен за нашите ширини начин. Какво го е провокирало? И веднага си отговорих. Всъщност той подаде ръка не на мен, а на роклята ми - тази най-женствена дреха, която кара мъжете да възприемат съществото в нея като истинска жена, и самите те да се почувстват истински мъже. 

............................

П. П. Постът достигна до втора позиция на главната страница в blog.bg. Направих си скрийншот за спомен: http://markup.io/v/44bg2jb8923s

Амиии... добре сте минали! :)

Усмивка за лека нощ! Благодаря! Удоволствието е мое!

Интересна мисъл! Важно е кефът да е пълен, а не ПОЛУ...

Благодаря! Лека нощ! :)

Странни времена...:)Кавалерството -толкова дефицитно,че появата му изненадва.
Поздрави,все пак приятна емоция сте имали,а и усилия сте положили,за бога:)

Но може би има надежда кавалерството да се върне. Може би това зависи от нас, жените.

Благодаря за поздравите! Бъдете здрава!

и Ви прави своя сексуална робиня?

Не. :)

Ми хубаво. Преди тридесет години си падах по червенокосите блондинки с рокли и без рокли.

Поздрави!
/всъщност веднага се сетих за една мисъл - "Не търси мъжа на мечтите си в градския транспорт!", но кой знае, може и да са останали мъже на мечтите все още там ; )) /...

Жената във рокля прилича на лято.
Излъчва ухание, страст и позлата.
Красиво полюшната в свойте поли
тя грее и гали всички мъжки очи ...

Може би сега си падате по жени с друг цвят на косите. :) Човек не остарява с годините, а когато сам реши, че е остарял, и му е минало времето да харесва и да се влюбва. Вярвам в това! :)

Поздрави и от мен, nicodima! :)

Всъщност отдавна съм спряла да търся мъжа на мечтите си.

В случая беше само миг. Красив миг, който те кара да се усмихваш, когато си го припомниш. Според мен красотата на мига се състои именно в неговата краткотрайност, а не в търсенето на мъжа на мечтите, който след време може да се окаже, че изобщо не прилича на онзи мъж, който една жена си е представяла и жадувала да срещне.

Благодаря за прекрасните стихове, elineli! :)

Всъщност е така... Животът се състои от мигове...

Пропуснала съм този постинг, но ето, той ме намери :) През цялото време имах усещането, че съм го писала аз. Ще взема най-сетне да сложа роклята, която и при мен стои в гардероба. Само очите не мога да направя бирени. Сини стават ли?
:)))

а и защото задълбахме на тази тема, ти изпращам една песен, която обичам, и заради това преведох: http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=KvdYZpKCl3g

Нека първо да ти кажа, че никът ти е очарователен, а после да те уверя, че със сините очи ефектът е още по-страхотен! Смело обличай роклята! :)

http://www.youtube.com/watch?v=nVjsGKrE6E8

и една жена, която носи червена рокля в лятната си тъга : ))...

и забавно да прочета как може една рокля да въздейства така, както на теб самата, така и на околните. Искрено се забавлявах с описанието на обстановката в автобуса, с палмата до тавана и цветнокожото семейство, които са "увековечени" и на снимка :))). А дали кавалерът е подал ръка на Роклята- това не е сигурно все пак :). Жена съм, но ако бях мъж едва ли бих подала ръка на "една рокля" , облечена върху някаква жена... с неприятно излъчване, казано деликатно :))). А коментарът на Nicodima "Не търси мъжа на мечтите си в градския транспорт!" ме развесели допълнително! :)

С него ходех на работа. По-точно чрез него свързвах метрото с 64.

Благодаря за хубавата песен! Червената рокля променя по особен начин прави жената и я прави неотразима http://www.youtube.com/watch?v=m4Hd5Btdbhc

Благодаря за чудесния коментар!

Историята има втора серия. Накратко ще ти разкажа какво преживях следващия път, когато облякох роклята.

Наложи се да чакам автобус 83 на една спирка в "Красно село". До мен на пейката седнаха три момчета на видима възраст около 18-19 години. Едното ме помоли за цигара, а другото ме заразпитва какво снимам с фотоапарата.

Дойде 83, аз се качих и преди да затвори вратите, момчето с цигарата извика така, че да чуе целия автобус: "Ако ми паднеш, ще те скъсам". "Аз ли ако ти падна?" успях недоумяващо да попитам и вратите се затвориха.

После се замислих дали само аз виждам действителността като абсурдна, или тя просто си е такава.