Има думи, които респектират с прецизността си.

Има думи, които стряскат с точността си.

Има думи, които възторгват с красотата си.

Има думи, които разтърсват с истинността си.

Има думи, които на секундата взривяват желания.

Има думи, които, след като ги чуем, спонтанно ни се приисква да им се поклоним, защото са събрали мъдростта на света.

Има думи, които докосват сърцето, а други са гимнастика на ума. 

Има думи, които веднага забравяме, други - помним известно време и после изтриваме от паметта си, но има думи, които се запечатват за цял живот. Те влизат в сейфа на вечността като сентенции, крилати мисли, афоризми и прочие...

Едни такива думи - специална селекция - избрах за слоган на моя блог: "Нормалното се среща най-рядко". Когато ги прочетох в "Равносметката" на Моъм, веднага си казах, че те са всеобхватни. В тях се съдържа цялата истина на живота, който живея днес и сега, и без никакво колебание ги приех за девиза мото, обясняващ всичко случващо се, всичко наблюдавано, преживяно и анализирано от мен през годините. 

Днес преоткрих още едни такива думи от най-високата класа на житейската мъдрост. Не са непознати, защото доста хора са ги чували. Тези думи представляват култовата реплика на главната героиня във филма "Осъдени души", която казва: 

- Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва, и не идва. Защо всичко е илюзия? Животът, смъртта, желанието да бъдем обичани...

Днес цял ден отеква в главата ми смисълът на казаното: "Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва, и не идва... Защо всичко е илюзия?..."

Защо?...

Защо винаги стигаме до задънена улица, търсейки отговора? Даваме си сметка, че нещо искаме, нещо търсим, нещо чакаме, а то не идва и не идва. Защо то никога не идва?...

казват, че Бог ни е подарил илюзиите,
за да направи по лек и красив живота ни...
дали...

защото е безднадеждно, безизходно, илюзорно. На практика нашите очаквания никога не се оправдават. Нашите надежди никога не се сбъдват.

Питам се защо животът е устроен по този начин и отговор не намирам. Ако Бог е подарил илюзиите ни, за да ни се стори по-красив и по-лек животът ни, то защо не ни оставя да си живеем в тях докрай?...

СПИРАМ СЕ НА ЦИТАТА ТИ, МИЛА ПОЛИ: "Тези думи представляват култовата реплика на главната героиня във филма "Осъдени души", която казва:

- Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва, и не идва. Защо всичко е илюзия? Животът, смъртта, желанието да бъдем обичани...

Днес цял ден отеква в главата ми смисълът на казаното: "Ние все чакаме да дойде нещо, а то не идва, и не идва... Защо всичко е илюзия?..."

ЕТО КАКВО МИСЛЯ ПО ТОЗИ ВЪПРОС: Обикновено човек цял живот чака ГОЛЯМАТА ЛЮБОВ и обикновено не я дочаква, като я обявява за илюзия, за нещо, което всъщност не съществува реално, а само в нашите желания, копнежите ни, в нашата творческа фантазия.
Всъщност ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ СЪЩЕСТВУВА СЪВСЕМ РЕАЛНО /говоря от личен опит/, НО ТЯ СЕ СРЕЩА САМО ПРИ НЯКОИ ХОРА - ТЕЗИ, КОИТО СА СЕ ПОДГОТВЯЛИ ДЪЛГО ЗА НЕЯ И БЛАГОДАРЕНИЕ НА ДЪЛГОГОДИШНИТЕ СИ КЪРТОВСКИ УСИЛИЯ, СА ЗАСЛУЖИЛИ ТЯ ДА ДОЙДЕ В ЖИВОТА ИМ. Какво имам предвид? За да се появи твоята СРОДНА ДУША В ЛЮБОВТА, е наложително предварително да си се изградил като една почти съвършена личност с много силни, практически доказани и развити до блясък добродетелни качества, които образуват твоята безупречна ЦЕННОСТНА СИСТЕМА. Тогава позитивното ти излъчване, което по принцип притежава силен магнетизъм, става толкова мощен магнит, че привлича сродната ти душа. А тя от своя страна, получавайки телепатични сигнали от твоето подсъзнание, че се подготвяш за бъдещата ви среща, също активно започва да извайва своята духовност... И идва ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ в живота на двама ви, идва мечтаното приказно щастие.
За да получиш нещо изключително ценно, каквото е любовта, предварително плащаш за бъдещата светлина, наречена щастие. Плащаш с много преодоляни тревоги и с научени житейски уроци, с правене на добрини, с прекрасно отношение към света...С една дума - ЛЮБОВТА НЕ СЕ ДАВА НАГОТОВО.iscummin calves ЗА ДА Я ПОЛУЧИМ, НИЕ ТРЯБВА ДА Я ЗАСЛУЖИМ.

Животът - тази кратка илюзия. Лъжлив хивот.

едно мое откровение до любим човек:

Животът красив ни е даден,
подарен от небето добро
и не бива за миг да забравяме
за какво сме дошли на света.

Всеки е дошъл на света да се научи да обича и да бъде обичан. Тогава ще е истински щастлив. Тогава настъпва хармонията в него и около него. И както казва Петър Дънов: "Реалността на живота е в Любовта, тя ражда Доброто, а то е в основата на живота."

1 Коринтяни 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Май,от всички вас най-точно го е казал анонимният,но кой да го чуе ?!
Философиите на останалите,,притурки"не си заслужава да коментирам!!!!!!

Благодаря ви за коментарите, Мари, Sande, Ерато, Певецо и ponicka!